Материал за сп. „Жената Днес“, който не беше публикуван, тъй като звучал „прекалено сериозно“. Е, аз харесвам сериозните неща и го поствам тук.
Един млад учен в България...
...Или кой съм аз и защо съм такъв?
Да си учен звучи гордо. Особено да си млад учен, при това в България. Гордо и малко тъжно. Причината е много проста – за да прави наука у нас, човек трябва да се примири с пословичната липса на финансиране, ниското заплащане и, не на последно място, с липсата на адекватно професионално развитие.
Огромен брой млади специалисти напускат нашата страна ежегодно в търсене на по-добри условия за работа, развитие и живот. И в действителност ги намират, при това без особен проблем, тъй като българското висше техническо образование все още е силно конкурентно. Аз съм един от онези млади хора, които, поне засега, не са напуснали своята родина. Това е моят избор, защото вярвам, че нещата могат да се променят. Нужната промяна е въпрос на воля, желание и най-вече на правилна държавна политика в областта на науката и иновациите. Също толкова важно е да се пробуди и привлече интереса на учениците и децата към научните дисциплини.
Още когато бях ученик във Френската Гимназия в София имах късмета да прочета книгата на професор Стивън Хокинг – „Кратка История на Времето”. Именно тази книга запали нестихващия ми и днес интерес към космоса и неговите загадки. Ето защо кандидатствах във Физическия Факултет на Софийски Университет, а днес вече съм докторант по Астрофизика във катедра „Астрономия”. Една от основните задачи, които съм си поставил е популяризирането на науката и нейния „превод” на популярен език, особено към младите хора.
Астрономията в България има какво да покаже и какво да разкаже. Съществуването на Националната Астрономическа Обсерватория (НАО)-Рожен, където се помещават няколко телескопа, включително двуметровия телексоп от тип Ричи-Кретиен-Куде (RCC телескоп), е огромно богатство за българската наука и държава като цяло. В Източна Европа няма нито една друга страна, която да разполага с техника на такова високо ниво. Ето защо НАО – Рожен е често посещавана от чужди учени, а данните от нея са неотменно включени в редица сериозни научни изследвания. Всяка година астрономите в България публикуват активно свои резултати в сериозни издания. Данните са получени с инструментите, достъпни у нас. Това е огромен плюс и основа за качествената наука, която може да се прави и се прави в България.
За съжаление, фундаменталната наука каквата е астрономията не носи пряка пазарна изгода. Фундаменталната наука действа с натрупване, за разлика от експерименталната и чисто приложната. Днес е лесно да използваме модерните GPS технологии, чрез които с лекота намираме пътя и се ориентираме навсякъде. Но те нямаше да са възможни, ако преди няколко века Исак Нютон не беше открил закона за гравитацията. Благодарение на неговите уравнения са пресметнати и изстреляни изкуствените спътници – GPS сателитите.
Преди три века Нютон не е имал дори идеята за такава технология или пък за печалбите от нея, той просто е търсил отговори. Искал е да разбере тайните на света не с цел пряка и бърза печалба, а за да обогати човешкото познание. Това именно е фундаменталната наука. Тя отваря врати към бъдещето, а в последствие се раждат различни приложения и нови бизнеси. Ето затова ако приложната наука трябва и може да се финансира от бизнеса, за фундаменталните дисциплини е необходимо и държавно дотиране. Най-добрата инвестиция според съвременните икономисти е именно в иновациите, включително и във фундаменталните изследвания.
Българската политика все още не е узряла за този тип икономика на знанието. Диалогът наука-бизнес е невъзможен да се случи без съществуването на държавно финансиране за фундаментални изследвания. Тъжно е, но е факт, че българските млади учени предпочитат да търсят бъдещето си в чужбина. И как би било иначе, след като дори Националната Обсерватория на Рожен няма пари дори да изплати сметките си за ток до края на годината? След като финансиране на научни проекти от държавата на практика липсва, а одобрени проекти от минали години са неизплатени или спрени?
Безспорно, реформи в организацията и работата на българската наука са необходими. Но е факт, че без адекватна политика за задържане и финансиране на специалисти от фундаменталните дисциплини, все повече и повече българи с много висока квалификация ще емигрират в чужбина. Не защото е по-лесно или просто защото е по-добре платено, а защото там има бъдеще. Дали ще създадем такова и тук, зависи само от нас. Ето в това вярвам и затова съм такъв, какъвто съм. Един млад учен в България.
Владимир Божилов, докторант, катедра „Астрономия“,
Физически Факултет, Софийски Университет
2. Най-новото в света на Физиката
3. Паралелни светове
4. Renewable Energy Solutions Blog
5. The Universe Today News
6. The Bad Astronomy Blog
7. Един интересен BLOG - satory
8. Космическата Одисея - новини от Космоса ;-)
9. Психология на общуването
10. Българска Наука - интернет списание
11. Инфрачервено отопление Redwell Българиа
