Еволюционни механизми при разумните биологични многобразия, произход и влияние на механизмите върху екоситемите и ландшафтната сфера

 

 

Резюме. Представяме теоретична хипотеза за наличието на цикли на развитие/унищожение при разумните билогични многообразия и техните взаимодействия с околната среда. Тези цикли са следствие на по-дълбок физичен закон, свойствен на цялата Вселена и са породени от нейната еволюция.

            Неминуемо следствие е наличието на еволюциоенн стадий и серия от цикли с почти пълна анихлиация и деструкция на вида като цяло и на присъщите му екосистеми или, ако това не се случи, последващ период на изключително бързо развитие към качествено ново състояние. Предполагаме, че това е нашето място като разумен вид в момента.

            Обсъждаме нов подход към екологията и проблемите на съвременната цивилизация. Стремежът към деструкция и цикли от евентуално унищожение – бързо развитие,  представляват физичен механизъм, който трябва да бъде разбран и заобиколен, за да се избегне неминуемия колапс на нашата цивилизация във все по-бързо наближаващ момент от времето. Мерките, които се взимат, трябва да адресират тази неотменна част от природата на вида, не само действията, породени от нея.

            Подобен вид механизъм е евентуално присъщ и може да се очаква и при други разумни видове, независимо от тяхната еко-среда или конкретното биологично проявление и специфична еволюция.

 

I. Увод

The eternal mystery of the world is its comprehensibility.

Albert Einstein

            Последните години на миналия век поставиха и подчертаха необходимостта от по-дълбоко и пълно изследване на екологията и нашето влияние върху нея (1). Множество пулбикации и публични дебати доведоха до вземане на глобални научни, политически  и социални решения за корекция на щетите, нанесени от homo sapiens върху Земята.

 

            В светлината на последните научни тенденции за търсене на методи и начини за достигане, а впоследствие и заселване, на други планети, е немислимо да не обърнем по-дълбоко внимание на въпроса защо и по какъв начин се обуславя взаимодействието между едно разумно биологично многообразие, каквито сме ние самите, и планетата, в която то се е развило. Жизнено важно е да разберем приридните механизми, които „управляват” развитието – от възникване до изчезване, на разумния вид.

 

            Възможно ли е, в процеса на своята еволюция, една разумна цивилизация да преминава неминуемо през етап, част от своеобразен цикъл, в който деструкцията и анихилацията на разумния вид, заедно и дори желателно с планетата-люлка, да е неизбежно или поне толерирано от природата?

 

            В такъв случай как взъниква и какъв би бил основният механизъм, който следва да е присъщ не само на един разумен вид като нас, а и на евентуалните аналогични подобни разуми, развили се незадължително на същата био-основа като процеси, например вългеродна форма на живот плюс ДНК репликатори, но задължително следващи подобни еволюционни механизми.

 

 

 

II. Общи данни и предпоставки

 

            Разумните биологични многообразия, които населяват Вселената, са факт – ние сме тук. Дали е възможно да има други разумни цивилизации е широко дискутиран и уместен въпрос. Преди обаче да търсим начини и методи на поведение на различни разумни видове, нека се спрем на нашия като сравнително добре изучен пример.

 

            Поведението на един индивид принципно е невзъможно да бъде предсказано в достатъчно добър довериетелен итнервал. Статистически обаче, при увеличаване на популацията, това е възможно и напълно приложимо. Следователно, трябва да разглеждаме и ще извеждаме главно статистически закономерности – например ще се итнересуваме не от психология на индивида, а от психология на тълпите и не от лични стремежи, а от глобални, в по-голямата си част, неосъзнати методи на поведение, т.нар. еволюционно детерминирани поведенчески механизми.

 

            Нелинейната динамика е модерна наука, по-известна като теория на Хаоса. Тя определя статистическото развитие на нелинейни динамични системи, които са силно чувствителни към началните условия – такава система е например Вселената спрямо условията в сингулярността на Големия Взрив – особената точка, от която е започнала нашата Вселена.

 

            Човешката общност, а и всяко друго многообразие, е подвластно на тези закони. Интересното е, че ако при всякакави параметри на началните условия, дори и с диференциално малки разлики между състоянията, се получават коренно различни еволюционни картини, никакво предсказание във физиката не би било принципно възможно, освен в най-идеализирани  напълно лишени от реална съпоставка случаи – да си припомним за Демона на Лаплас и детерминизма. Ала се оказва, както показва например Едуард Лоренц (11), че макар и многобройни, практически безкрайни, различните възможни състояния се разпределят в областта около един или няколко атрактора, съответстващи на най-вероятното гранично или гранични състояния. Именно тази методика позволява предсказването на времето, разпределението на пасажерите по летищата и, както може и да се очаква, разпределението на действието на биологичните многообразия върху самите тях (обратна екологична връзка), а и върху околната среда. Това действие винаги води до усложняване и нарастване на комплексността (2), а сътоветно и на ентропията на системата.

 

            Приложенията на нелинейната динамика са многобройни (7), но съществуването на атрактор е важен структуроопределящ елемент. Въпросът при хората и нашата цивлизация е какъв е атракатора като събитие – в чисто исторически, „изживяващ” субективен план за наблюдатели, каквито сме иие.

 

            Ще покажем, че с огромна вероятност, това е точка, в която цивлизацията е много близко до своето унищожение. Това състояние е напълно нормално и  a priori не може да бъде избегнато без специфични усилия, насочени към по-дълбокото разбиране на самия механизъм и неогвото отместване в друга посока (друг еволюционен атрактор). Нещо повече, този механизъм е част от самата механика на Вселената и по-дълбокото му изучаване неминуемо ще доведе до по-добро разбиране на много други, напръв поглед несвързани научни дисциплини.

 

            Казаното дотук относно еволюцията на биологчините многообразия обаче не винаги е толквоа силно изразено при кой да е вид. Нека не забравяме, homo sapiens има и още една съществена харкатеристика – той е разумен вид. Съществуването и причинността на разума е огромен, засега непреодолим, физичен и философски проблем – досега не е известна ясна дефиниция на самото понятие разум (както и впрочем определение за живот). Възможно е да разглеждаме като разумен всеки вид който действа така, сякаш усеща/измерва врмето, т.е. разумът и времето са неразривно и симбиотично взаимосвързани. Ние усещаме времето, но това не е нужно да важи за другите (неразумни) видове. Времето, от своя страна, може да се представи като усещане за необратимото нарастване на количеството хаос в една система т.е. нарастването на нейната ентропията.

 

            Разумът не възниква в нито една научна теория или философия, като необходимо следствие. Дори интуитивното ни схващане и перцепция  за разум не се изискват от физичните закони (8). Вселената съществува напълно добре и без нас. Разбира се, това важи самп и единствено ако приемем, че Вселената е еднократна и приключва веднъж завинаги. Тогава разумът наиситна е напълно излишен.

 

            Но разум възниква и това е емпиричен факт - ние познаваме поне един разум (нашия) и е логично да приемем, че разум може да възникне самопризовлно навсякъде (9). Всъщност, можем да твърдим, че разум възниква спонтанно навсякъде, където е възможно (10). Дори, както ще покажем, възникването на разум е задължително условие за еволюция и следствие на по-дълбок еволюционен механизъм.

 

            Ако приемем, че наистина Вселната ще приключи по един или друг начин своя жизнен цикъл и ако допуснем, че в нея има присъщ целеустремен еволюционен двигател, или механизъм, който я направлява към бъдеща еволюция (независмо каква е тя), то тази еволюция ще трябва по някакъв начин да „мине”, да „пропътува” през сингулярността в края на Вселената и ще трябва да разполага с метод да изведе бъдещата Вселена от метастабилното сингулярно вечно непроменимо състояние. Това е т.нар. космологичен проблем за сингулярността. По какъв начин обаче  ентропията ще се максимилизира до това състояние и  как впоследствие може да бъде заобиколена преградата?

 

            Да допуснем, че такава функция има Разумът, независимо от своя вид, форма или специфично проявление. Разумът е „призван” да максимализира хаосът (ентропията) в своята система и достъпните му подсистеми по най-бързия възможен начин, за да създаде предпоставки за по-устремена еволюция на самата Вселена (крайна цел). Директно следствие е теоремата, че всяко едно многообразие ще се стреми към по-комплексна форма до достигане на разум, което се обуславя от факта, че по този начин  то би било по-адекватно в своите действия, увеличаващи ентропията, тоест по-бързо в еволюционен смисъл ще увеличава хаосът, следователно това състояние на вида е по-вероятно и ще се случва статистически по-често (2). Необходимостта от еволюция е логично и тривиално следствие, което е емпирично наблюдавано, ала трудно за обяснение и формулировка.

 

            Нека разгледаме какви доказателства имаме на базата на нашия опит. В исторически план всяка една цивилизация се стреми първо към приспособяване, а после и към промяна на околната среда, която обитава. Всяка една промяна независимо от вида си, натоварва ландщафнтата сфера и увеличава необратимо ентропията на околната система. Тогава можем да очакваме, че такива промени ще бъдат чести и ще се случват във всеки вид, разумен или не, и във всеки етап на историята. Доказателства и сведения за това има в многобройни истроически извори  и изследвания върху развитието на различни биологични видове. Дори самата еволюция      на звездите, галактиките и на самата Вселена, преминава през подобни етапи.

 

            В природата са известни четири фундаментални взаимодействия – гравитационно, електро-магнитно, слабо ядрено и силно ядрено взаимодейстиве. Динамиката на нашата Вселена се определя от тези четири фундаментални сили. Движението на галактиките и звездната еволюция също показват характеристики, че те се стремят към увеличаване на своята ентропия чрез увеличаване на комплексността си. При среща между две галактики се получават значими последстивя, които са обект на широка дискусия. При звездите – напомняме, че при определен етап, например при формиране на свръхнова, или при преминаване на звезда през ивицата на нестабилност, тези промени стават рязко и на порядъци по-бързо отколкото е времето  за престой на средностатистическа звезда върху главната последователност, където лежат повече от 90% от всички звезди, включително  и Слънцето. Позицията и еволюцията на Слънцето, както и развитието на живот в околността му по никакъв начин не е и не може да бъде привилигировано или уникално събитие.

 

            Един природен закон или механизъм следва да бъде валиден за целият обем на Вселената, а не само за единични подсистеми. Нека разгледаме къде сме поставени в Космоса и къде е нашето място във „хармонията на световете” (12).

 

IIA. Нашето място във Вселената

 

            Съществуват поне няколко механизма, които определят развитието на Вселената и нейната еволюция и показват еднозначно, че е необходимо да съществува метод, който увеличава ентропията в системата, за да може да обезпечи цикличността и възпроизвеждането на всеки следващ цикъл. Единственото допускане дотук е,  че еволюцията е циклична.

 

1) Закон за нарастване на Ентропията

 

            В една затворена система ентропията S ще нараства необратимо, докато достигне своята максимална стойност, и това състояние е метастабилно за период време t= ∞ (13). Състоянието с S=Smax e това, в което енергията е минимална, т.е. това е най-вероятното състояние и всяка една истински затворена физична система ще се стреми (необратимо) към него. Няма причина Вселената да е изключение – освен това Вселената е най-малката истински идеално затворена система, която съществува.

 

            Ентропията е мярка за хаоса, а впоследствие и за информацията, или липсата на такава, в една система. В Космологията например е известен т.нар. проблем за ентропията:  А.Линде, създателят на хаотичната инфлационна космология, показва (3), че ентропията на Вселената е поне 10⁸⁹ (3,4). Как и защо е толкова голяма предстои да се разбере, но засега нашите теории са безсилни. Разбира се, във физиката доскоро янмаше място за т.нар. „тъмна енергия”, която коренно промени стандартните еволюционни сценарии.

 

2) Космологични еволюционни сценарии

 

            В момента има два различни равновероятни теоретични сценарии за бъдещето на нашата Вселена. Еволюцията на Вселената се определя от борбата между началния тласък на разширението и гравитационното притегляне (5). Сегашната степен на разширение е измерена чрез константата на Хъбъл, докато гравитационната сила зависи от плътността и налягането на материята във Вселената.

 

            Съдбата на Вселената се определя от плътността на материята и веществото (енергията) в нея. Ако плътността на Вселената е по-малка от критичната плътност, тогава Вселената ще се разширява вечно. Ако плътността на Вселената е по-голяма от критичната плътност, гравитацията евентуално ще надделее и Вселената ще колапсира обратно в себе си - това е така наречения „Голям срив”.

 

            Според последните наблюдения на далечни избухвания на свръхнови от тип IА, Вселената ускорява своето разширение (6) . Това предполага съществуването на форма на вещество (енергия) със силно отрицателно налягане, аналогично като действие, но с обратен знак на космологичната константа, въведена от А. Айнщайн, за да направи Вселената статична . Тази форма на вещество често се нарича „тъмна енергия”, dark energy, и определя ускорителното разширение на Вселената и диктува нейната бъдеща еволюция.

 

            Тъмната енергия играе значителна роля за еволюцията на Вселената. Нито една физична теория до емпиричния факт и наблюдение на ускрояващото се разширение не предричаше тъмната енергия. В момента има голям брой общоприети доказателства (6) за това, че средната плътност на материята е равна на критичната, което означава, че Вселената е пространствено плоска.

 

            Приблизително 0,3 от тази плътност се пада на материята с ниско налягане, повечето от която е небарионна „тъмна материя” (0,26), докато 70 %  са „тъмна енергия” с отрицателно налягане. Ако това е вярно, тогава Вселената ще продължи да ускорява своето разширение. Нейното бъдеще обаче зависи от причините, породили появата или по-скроо активирането на тъмната енергия и бъдещото поведения на Вселената при наличие на този факт, който действа като отрицатлно репулсивно налягане.  Какви са сценариите за бъдещето на нашaта Вселена?

 

Фигура 1. Еволюцията на Вселената до сегашния момент t = 14.10⁹ г. чрез стандартен модел на Голям Взрив плюс инфлация е представена схематично:

 

 

Математически, бъдещият молел за еволюция на Вселената зависи от Ω, т.нар. параметър  на плътността, който се дефинира като отношението на сегашната плътност ρ към критичната ρ_с и може да бъде изразен чрез фундаментални величини:

 

                                                  

 

Тук G e гравитационната константа, а H е константата на Хъбъл, определяща разширението. Константа на Хъбъл е функция на времето, докато G, поне след условията на Големия Взрив е истинска константа.

 

Фигура 2. В зависимост от стойността на Ω и съдържанието на материята/енергията във Вселената, имаме следните възможни варианти, представени графично:

 

 Фигура3. Или по-подорбно при наличието на материя + тъмна енрегия, за да отразим и съвременнoто състояние, където с изключително добра точност Ω = 1:

 

 

 

 

 

 

IIB. Съдбата на Вселената. Цикличност.

 

            Какво означават тези сценарии? Или Вселената ще се разширява безкрайно, докато всички процеси изситнат и замрат, или ще се достигне обратно състояние, аналогично на началното, което обаче ще е метастабилно за безкраен период от време –  състояние с максимална ентропия т.е. на максимален хаос и минимална енергия. Такова състояние не може да се възпроизведе самопризволно, освен при наличие на външна сила.

 

            И в двата случая за еволюция след края на Вселената не може и да става дума, но в модела за Големия Срив  или, по-точно, в модела за Циклична Космология, може да има пролука, която да позволи от това състояние да се породи отново друг голям Взрив. Цикличните сценарии представят идеята, че Вселената има цикли на живот/смърт. Тази идея е твърде интересна – именно тя поставя очертания на отговора защо изобщо има разум и какво би било неговото поведение – именно това, което се опитваме да проверим и изведем..

 

            Разбира се, съществуват и доста други нерешени проблеми, които могат да бъдат обяснени с идеята, че еволюцията на една система като Вселената и всички нейни подсистеми, преминaват през стадий на почти пълна деструкция с максимален хаос. Впоследстиве, от определени структури, самопородени в процеса на достигане до това максимално ентропирало състояние, се ражда или по-точно се случва  следващия еволюционен етап. Забележете, че тук отсъства всякаква идея за създавнае ad nihilo, което решава и доста теологични спорове, макар че въвежда външно взаимодействие.

 

            Основна теза е, че еволюцията на всяка една система не е плавна, а е диференцирана, стъпаловидна. Пообни примери срещаме в различни дисциплини:

 

и    Еволюционната биология и развитието на всеки вид, което става скокообразно

и    Развитието на дадена цивилзиация  - стъпаловидно, направлявано от различни научни идеи, които често се случват хаотично на достатъчно голям брой места, след което следва рязък кратковременен период на изключително бързо, дори екстремно, развитие. Подобен период, или няколко подобни, водят до сътресение и или последващо заличаване на цивилизациите, които са достигнали определено ниво на сложност, или качествен нов еволюционен скок. Такъв           феномен следва да бъде общ за всички разумни видове.

и    Всеки един аспект на нашия свят среща,е огромен период на бавно развитие, плато, търсене, натрупване и след това рязък качествен скок към ново ниво.

 

            Разумно е да предположим и, че такъв механизъм важи и при еволюцията на Вселената и можем да очакваме определен вид цикличност да бъде заложена като природен закон. Естествено, строгото математическо моделиране ще бъде изправено пред проблема как да включи разума и нелинейността в своите уравнения. Възможно е да се наложи въвеждането на качествено нов дял в математическия ни апарат.

 

            За пълнота ще отбележим няколко примера за циклично поведение с които илюстрираме значението и широката употреба от Природата на този принцип, без да претендираме за изчерпателност: кръговрата на веществата, цикълът живот-смърт, преобразуването на енергията и запазването й в рамките на една затворена система. Еволюцията на социалните механзими също е циклична с възвръщане към определени идеи, а социологията и науката за статистическо описание на поведението на големи групи от индивиди би била немислима без подобни закономерности.

 

 

 II. Разум, еволюция, екология

 

            Формулирахме твърдение, че Разум възниква наявсякъде където е възможно като физична необходимост в процеса на еволюция. Разумът не е случайна величина  или някаква флуктуация, той е плод  и израз на вътрешен механзиъм, дълбоко и неразривно свързан с Вселената.

 

            Как може да изследваме нашия разум. Нека обърнем внимание на постиженията на различните цивлзизации - родени, същестували и загинали преди нас. Забелязваме огромно сходство в развитието: последователни етапи на раждане, прогрес, все по-голяма социализация, комуникация и преобразуване на околната среда, съчетана неизменно със завладявнае и преформиране на все по-големи области нови територии и, след определен период от време, неминуем колапс – било то на базата на преобладаващо външни или вътрешни причини, които изглеждат различни и независими за различните цивлизации.

 

            Ала тези процеси не са случайни и независими периоди на смърт на една или друга култура поради външни сили! Ако има механзиъм, какъвто ние търсм, който „направлява” разума към създаване на повишена ентропия навсякъде, където е възможно, с максималната възможна скорост, то това състояние на колапс и залез на дадна цивилзиация е чисто и просто историческа необходимост, тривиален етап от еволюцията на всяка една цивилизация, включително и нашата.

 

            При еволюция на цивлизацията имаме повторение на определен механизъм на статистическо и социално ниво, така както при еволюцията на зародиша например имаме повторение, в определена степен и с доста по-голяма скорост, на еволюцията на вида. Колкото повече се увеличава видовото разнообразие, толкова повече расте и хаоса, следователно цивлизацията ще се стреми все повече и повече да „прогресира”, увеличавайки хаоса. Естествено, това също се наблюдава в природата и самите ние сме адекватен пример.

 

            Най-големите, кардинални промени на околната среда, са присъщи и свойствени само на разумните видове, защото  те могат за кратки периоди от време да увеличат хаоса в своята и съседните еко-системи на десетки порядъци (историческа справка – атомната бомба и нейното колослано въздейстиве). Следователно такива видове ще бъдат толерирани в своето развитие и ще придобиват все по-голямо разпространение, стига да преминат през опредрлени точки, където вероятността за тяхното пълно заличаване нараства застрашително. Пример за това е нашето развитие; нещо повече – казаното означава, че и други подобни (разумни) видове също ще бъдат толерирани и, ако споделят една и съща екологична ниша, то конкуренцията между тях ще избере по-адекватния, по-добрия  т.е. онзи вид, който по-бързо ще може да увеличава хаоса.  

 

             Директно следствие е да да очакваме, че неминуемо съществуват и ще се появявят  други видове, клонящи към разум. Определено можем да очакваме, че те също ще минат или в момента преминават през подобни на нашето състояние етапи, незявисимо от биолгичната форма на конкретното разумно многообразие – била тя въглеродна или не. Можем да очакваме поява или да забележим наченки или предпоставки за оформяне на следваща разумна цивилизация и на нашата планета, или  над земята или, защо не, и под водата.  

 

            Нарастващата все по-голяма способност на нашия вид за манипулация на средата – скоро и на извънпланетарно ниво, отново поставя на централно място нашето екологично дейтвие и резултатите от промяната на средата.  В извънпланетарен аспект вече ще говорим за нарастване на хаоса, така, че следващата точка на потенциална деструкция на цивилизацията, ако избегнем колапса в близко бъдеще с потенциал за унищожение  на собствената си планета, ще е, в случай, че се развием като агресивна колониална вирусоподобна космична инфекция, вероятно потенциал за заличаване на цяла една зведна ситема.

 

            Нещо повече - ако има други разуми, те вероятно също действат (по-голямата част от тях), пак подчертаваме незсъзнателно и статистически, по подобна схема.Дали обаче можем все пак да познаем и да осъществим контакт с различен по биологчна реализация разум, или ако видим, че такъв се заражда, е плод на следваща публикация.

 

            Всъщност, получихме една обща характеристика на Разума като механизъм, който подпомага нарастването на ентропията в една система чрез статистическите дейстивя на дадено биологично многообразие, което може да бъде наречено разумно. Това ознава, че ние знаем към какво ще се стреми един нов разумен вид. Можем да очакваме, че всяка една нова разумна популация ще бъде агресивна. Такива сме и ние в мометна към самите нас и към нашата планета. В бъдеще ни предстои да срещнем цялата Вселена.

 

            Знаейки и разбирайки по-добре какви сме ние, можем да променим самите себе си. А чрез промяната в нас – да сътворим ново бъдеще за Земята.

 

V. Заключение

 

            Всеки вид увеличава необратимо комплексността и ентропията на своята околна среда. Вид, способен да създава по-бързи и по-комплексни изменения, в смисъл на нарастване на хаоса, е толериран в своето развитие, като това не изключва, а дори предполага, междувидовата конкуренция и/или симбиоза.  

 

            Най-ефективният преход за еволюцията и достигане на максимален хаос е чрез пълна деструкция или възможно прозиволно близко състояние до пълно унищожение на вида като цялост и на породилата го околна среда, включително и съседните области. Вид, който го прави по-пълноценно, ще има предимство. Разумът е механизма, който максимално бързо променя и увеличава хаоса в своята екологична ниша, обезпечавайки функционирането на еволюционния принцип.

 

            При такъв сценарий в еволюцията на вида, особено на разумния вид, ще съществува стъпало, в което той най-вероятно ще унищожи, независимо съзнателно или не, максимална част от обкръжаващата го среда, най-вероятно заличавайки и себе си включително. В случай, че видът успее да прескочи това стъпало, то той ще се модифицира качествено и ще бъде подложен на разък еволюционен скок, глобално увеличавайки способностите си за контрол на ентропията на по-всеобхватно извънпланетарно ниво, създавайки предпоставки за бъдещ изход от проблема на сингулярността в цикличните косомлогии.

 

При незнаене броя на измеренията чертаенето на графика води до лош резултат с вероятност
безкрайно близка до 1-ца.

тъкмо обратното- същността на биологичната еволюция е да се движи към подредеността и само в тази посока еволюира - няма биологична еволюция със намаляване на ентропия и нарастване на хаоса - масовите измирания са резултат не на вътрешни биологични процеси касаещи еволюцията - а ексцесиите на физичната еволюция - която винаги води до микро и макро хаос, но заради действието на специфични физични сили води до мезоентропия или мезоподреденост - такава каквато я наблюдаваме подредеността в галактиките, планетарните системи, планетите и т.нат. - радвам се че се оформи спор - за да бъдем още по-пълноценни в споренето си направи труда да прочетеш новите концепции за хипотезите гея- понеже имаш дързостта а и силите да пренасяш физиката върху биологичните системи - очаквам твоето мнение

Определено еволюцията води до нарастване на ентропията, а подредените системи, например структурите във Вселената както отбелязваш, или формите на живот, наиситна се раждат на границата между реда и хаоса. Формулировката или механизма на физичените процеси зад това обаче, още не е изяснен, освен разбра се формализма чрез въвеждане на ентропията, от която после следва и времето. Без обща картина, засега.

Интересно е приложението на еволюционната концепция на биологията (колкото и малко да е развита досега) към процесите и динамиката, в това число и изработване на статистически модели на поведение, на сложни организирани разумни видове.

Специално за масовите измирания, когато говорим за разумен вид - не смяташ ли, че той, променяйки с колосални темпове средата си, би бил толериран към масово унищожение някъде около пиковата точка в развитието си, при максимум на радиуса на взаимодействие между него и средата т.е. когато е обхванал достатъчно голяма област на влияние, формиране и промяна (например една планета, както е при нас)?

Ще се радвам да прочета повече за хиптоезата Гея - може би ако имаш линк?

Благодаря ти за интереса към идеята :-)

http://ivan64.blogspot.com/

Наистина идеята е много хубава и не е само фантазия.

За популярно изложенеи виж и:
http://physnews.blog.bg/viewpost.php?id=185108

В момента има множество научни разработки, основно в еволюционната биология върху проблема.

Наистина се радвам, че и в България, още някой се е сетил да приложи нещо модерно в закостенялата наука за еволюцията на Вселената и нейните репликатори.

Необходимите репликатори (Регенератори) на Вселената може би са разумните видове. т.е. това е заложения механизъм.

Физиката и еволюционната биология могат да бъдат обединени в една наука. Може би вселената и нейната съдба е връзката помежду им.

Тук

http://research.zonebg.com/pubs.htm

прочетох нещо уникално, просто и разбираемо

фундаменталните сили са само две гравитация и ентропия ...

а всички ние сме ограничени от собствените си догматични матрици ...

много логична и исключително философски написано резюме много ми хареса
има голямапоследователност и логика във всичко написано като един вид вариант за мястото на разума и необходимоста му във вселенатал винаги си съм задавал въпроса защо природата ни е създала като биологичен вид исъммислел че трябвяа да има някакъв смисъл някаква необходимост от нас разумните същества
сега разбирам или поне така си мисля че сме необходимо звено от тази вселена щом сме създадени от природата