„Now, I am become Death, the destroyer of worlds." 

„От днес аз станах Смърт, унищожителят на светове“

Р. Опенхаймер, създателят на атомната бомба .

след успешния ядрен тест

            2012 година идва. Според някои популярни автори, маите били предрекли края на света на 21 Декември 2012 г., точно на зимното слънцестоене. Множество религиозни водачи и предания отдавна говорят за Краят на дните. Наистина ли светът ще свърши след една година или имаме малко повече време? Възможно ли е не природата, а човешкото влияние върху нея и технологичното ни развитие да е по-опасно за нашата цивилизация в краткосрочен план? Дали ще бъдем ударени от астероид или по-скоро ще станем жертва на причинена от нас ядрена война? Отговорът зависи от нас самите.

            Краят на света е една от основните митологеми във всички древни религии. Освен мита за сътворението на Вселената и Космоса, древните общества притежават огромен набор от т.нар. есхатологични митове т.е. набор легенди и  предания за свършека на дните. Този ден е наричан от някои автори Армагедон (в Юдеизма), от други – Апокалипсис(от Св. Йоан), а от трети – Деня на Страшния Съд (Ислям).

Всяка древна есхатология най-общо съдържа подробен разказ и теория за края на нашия свят. Детайлите са различни, но някои от тези древни митове са оцелели и до днес. Други митове пък току що се раждат в нашето съвремие. Такъв е необоснованият, но силно популярен разказ за маите и краят на света, уж предсказан от тях. Защо и как се ражда тази полунаучна история?

            Най-общо казано ние,  хората, обичаме символиката на числата. Дори днес, винаги, когато наближава специфична дата, се раждат нови суеверия, а стари легенди и митове възкръсват в необичайна, често дори напълно различна от първоначалното, форма. Спомнете си например истерията около настъпването на 2000-та година или около по-скорошните „езотерично специални” дати като 11 / 11/ 2011. Ами бъдещата 20/12 /2012?  Ами ако цивилизацията на маите наистина е предсказала края на света през декември 2012 г.? Може ли дванадесета планета се крие в космоса, за да причини Армагедон в подходящия момент и това да е било познато на древните общества? Въпросите са много и е нормално човек да се обърка и да смеси наука с мит или откровена измислица.

За да разберем как ще свърши света или дори самата Вселената според различните есхатологии, ще трябва се върнем доста назад във времето и да потърсим има ли истина в някои от митовете на древността.

Края на света спред древните легенди

            В търсене на корените на митовете, трябва да потърсим общото между различните доктрини. А такива общи елементи не липсват, което е изненадващо за голям брой религиозни изследователи.

Най-древната и присъстваща във всички религии, от Индуизъм, през Зороастризъм, до Християнство и Ислям, история е легендата за Потопа. Първото му описание е в шумерския „Епос за Гилгамеш“ - най-древния епос, известен на съвременната история, чиито най-стари части датират от 2150 г. пр. Хр. Все повече и повече доказателства насочват, че описаното в толкова много източници катастрофално събитие има реални корени и се е случило в действителност.

Именно легендата за потопа(причинен от Божия гняв) е първичния мит за края на света и неговото сътворяване на ново. Аналози на Ной и Ноевия ковчег също присъстват във всички предания и религиозни текстове. Макар природни катастрофи като всемирен потоп определено да са рядко явеление,  то но не са невъзможни. Ако подобна катастрофа се е случила наистина, то с голяма сигурност можем да приемем, че тя ще остави силно влияние и значим отпечатък върху културите и цивилизациите, които оцелеят. Съществуването на този мит във всички култури, дори между такива, които не са имали пряк контакт една с друга, е една от най-големите загадки в науката.

            От друга страна, идеята за „Края на дните“ като заличаване на стария и началото на нов свят, има значително по-пресен корен и се свързва с трите т.нар. Авраамови религии (Християнство, Юдеизъм и Ислям). Това са религии, които водят своя произход и генеалогия от пророка Авраам. Другите два типа религии са Индийските (свързани с учението за Дхарма) и Източноазиатските (Таоистични религии).

Често използваната  за описание на края на света дума „апокалипсис“ има религиозен (християнски) произход и всъщност означава „Откровение“. Тя е използвана в текста „Откровението на Йоан“ на апостол Йоан, за да опише края на дните. В Християнството, краят на света винаги се свързва с т.нар. Второ пришествие, при което Исус Христос ще се върне на земята за да донесе мир и да изкорени злото. Според някои доктрини,  тогава ще настъпи „Деня на Страшния Съд“. Всички мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени, грешните ще бъдат наказани, а за добрите ще има вечен живот в Рая.  Какво е било значението и влиянието на този мит върху обществото и какъв е бил неговия отзвук във времето?

            Ако можехме да се върнем в миналото, по времето на средновековното християнство, нямаше да ни изненада тогавашна истерия по случай настъпването на 1000-та година. Първото хилядолетие след смъртта на Христос със сигурност е било извор на множество вярвания за настъпването на Второто пришествие. Има безчет предания за краят на света, свързани именно с тази дата преди повече от 10 века. Това така и не се е случило тогава. Но идеята ни е позната. През 2000-та година ние самите станахме свидетели на подобна масова истерия. Апокалиптични прогнози присъстваха редовно в медийното пространство и обхванаха милиони човешки умове. Краят на света и този път не дойде (слава Богу!), но стана ясно, че легендите рядко изчезват. За сметка на това променят вида си съгласно духа на времето и при удобен повод лесно намират вярващи последователи, дори и без друга обосновка, освен митичната.

            Когато говорим за различните доктрини, трябва да отбележим и изключително интересната представа на древните индийци за космоса и неговия свършек. Поради цикличната си космология, древните индийци вярвали, че на определен интервал от времето Вселената се разрушава от танца на бог Шива, за да се роди нова Вселена.

При този цикличен край на света обаче, няма място за човеците. Техните дела са толкова малки и незначителни за Вселената, че в древно индийските митове отсъства страшен съд. Боговете създават новата вселена независимо от делата на хората на Земята. Краят на света е свойство само на материята ( т.е. на масата). Подобна идея е както дълбоко философска, така и доста сходна със съвременните научни изследвания и опити да се предначертае  крайната съдба на нашата Вселена.

            Всъщност, най-старата и най-пълна есхатологична картина ни дава Зороастризма (около 500 г. пр. Хр.). В края на света съгласно тази доктрина, след епична битка между доброто и злото, всички души са призовани на Съд. Вършилите злини са наказани за 3 дни, след което са опростени. Светът преминава в съвършенство, тъй като в него няма болест, старост и смърт, неравенство, бедност и злина. Идеята е сходна с тази на по-новите религии като християнската, ислямската и юдейската, с тази разлика, че Раят ще настъпи навсякъде по света и наказанието за греховете не е вечно.

            Повечето религии обаче мълчат по един важен въпрос - кога точно ще дойде краят на света? А има ли и научни данни за такъв сценарий и ако да – на какво би се дължал апокалипсиса? 

В следващите редове ще разгледаме няколко от най-популярните митове за 2012 г. Ще видим, че краят на нашия свят би се дължал  по-скоро на волна или неволна човешка грешка, алчност или глупост. Ще видим и, че „древните“ предания за 2012 г. всъщност датират  от много по-скоро и са по същество необоснована фикция.

Маите и краят на света

            Най-популярния мит за 2012 г. е свързан с календара на маите. Твърди се, че техния календар предсказва датата 21 декември 2012 г. за Краят. Истината е малко по-различна. Самите маи не са свързали идващата през 2012 г. дата с апокалиптично събитие от какъвто и да е вид. Нещо повече, те са използвали не един, а цели три календара – божествен (за религиозни цели), социален (за граждански цели) и още един за отмерване на дълги периоди, от който именно се извежда хипотетичния край на света. Каква е идеята и какво стои зад този календар?

Календарът за измерване на дълги периоди, т.нар. Дълго Броене (Long Count) има цикъл от 5125,37 години. Началната дата, от която започва „ерата на маите”, според техните вярвания е 11 август 3114 г., като тази дата се изписвала по следния начин: 13.0.0.0.0. Причината за това е сложната смес от бройни системи, които са използвали маите. 5125,37 години след тази дата цикълът свършва и съответно, календарът се нулира. Броенето започва отначало, точно както всяка Нова година нашият календар също започва наново.

            Дотук добре. Само че свързването на края на този период в Дългото Броене на маите, който се пада на 21/22 декември 2012 г., с края на света съвсем не е направено от маите. Подобна идея не е описана никъде в тяхната култура или в религиозните им текстове. Тази връзка е направена в последствие от популярни мистични автори към края на 20- век и противоречи както на археологическите и исторически данни, така и на думите на оцелелите днес наследници на културата на маите. Ако календарът на маите в действителност означаваше край на света, то по същата логика нашият свят би трябвало да свършва всяка година на 31 декември и да започва отново на 1 януари. Подобно разбиране е подходящо като символика, но не едва ли може да се приема като реално събитие.

            Истина е обаче, че маите са имали много добри математични, а вероятно и астрономични познание. Строили са обсерватории и са могли да пресмятат много точно лунните цикли. Тяхната оценка за дължината на годината например е по-близка до истинската, от тази в нашия Грегориански календар. Наличието на подобна добра астрономична представа при древните култури, ражда друг популярен мит – за краят на света поради  предсказано в древността„Галактично подреждане“.

            При това хипотетичното „подреждане“, Земята щяла да попадне на една линия с центъра на Млечния Път, в резултат на което щяла бъде унищожена от въздействието на свръхмасивната черна дупка в центъра на Галактиката.  За съжаление, през 2012 г. не все очаква подобно подреждане. Най-доброто такова приравняване към галактичния център дори вече се е случило, през 1998 г. Както видяхме, нямаше никаква необичайна апокалиптична активност.

Древен Шумер и Нибиру – Дванадесетата планета

            Много интересен в тази насока е мита за 12-тата планета,  за който се твърди, че произлиза от Древен Шумер. Става дума за съществуването на Планетата Х, наричана още Нибиру, която в един момент ще мине толкова близко до Земята, че ще предизвика глобална катастрофа. Датата на преминаването, според някои „изчисления”, е на 20 декември 2012 г.

            Каква е истината зад мита? Идеята за Нибиру е на писателя и псевдоучен Зекария Сичин. Той анализира текстовете и космологичните митове на Древен Шумер и Вавилон и по-специално древния епос за сътворението „Енума Елиш” – „Когато във висините”. В резултат на което стига до извода, че древните учени са знаели за съществуването на допълнителна планета. Тя била 12-та поред, тъй като Слънцето, Луната и Плутон също се считали за планети (освен 8-те, които ние знаем). Орбитата на тази планета обаче била толкова елиптична, че тя минавала много рядко покрай Земята. З. Сичин твърди, че именно от тази планета била населена със свръхразвита цивилизация, която уж създала човечеството чрез генетични експерименти. За съжаление, днес е доказан наблюдателен факт, че такава планета просто не съществува.

            Друг факт е, че трудовете на З. Сичин неправилно тълкуват и превеждат своеволно, дори невярно древните оригинали. Това не е било открито веднага, тъй като по времето на написване на неговите книги, учените, които са могли да проверят работата му, са се брояли на пръсти. Нещо повече, не само, че от стотиците хиляди астрономични наблюдения на нощното небе знаем, че такава планета не съществува физически. Но дори и да съществуваше и да не можеше да я видим поради някаква причина (което е в общи линии невъзможно), нейната хипотетична орбита би била твърде нестабилна. Нито едно тяло не може да оцелее за дълго в толкова силно елиптична орбита, нито пък да премине през астероидния пояс между Марс и Юпитер и да остане цяло, пък и неотклонено.

            Дори да приемем, че в миналото, когато Слънчевата система се е образувала, подобно тяло като Нибиру или дори група такива тела или планетни късове са съществували, днес отдавна вече ги няма. Ето защо краят на света няма да дойде от Нибиру.

И все пак – светът може да свърши, макар и не толкова скоро: Астероиди

            Въпреки, че съвременните апокалиптични пророчества са по-скоро измама, в тях има зрънце истина. Небето и природата наистина могат да унищожат цивилизацията, каквато я познаваме, при това без необходимост от Божествена намеса. Астероид с диаметър от 10 километра е сложило край на ерата на динозаврите преди 65 милиона години. Тела с диаметър от 1 км падат на всеки 500 000 години.  Падането на огромен астероид със сигурност е рядко събитие, но се е случвало преди и със сигурност ще се случи отново. Въпросът е само кога? Милиони долари се инвестират именно в търсене на този отговор, дори в настоящия момент.   

            Първото предположение, че сблъсъците с метеорити(тяло, достигнало до повърхността, а не изгоряло в атмосферата като метеор) имат значение за Земята е изказвано от американския астроном Шумейкър през 1963 г. Благодарение на редица геологични изследвания днес знаем, че за последните 600 милиона години Земята е била ударена от над 60 обекта с диаметър над 5 километра. Ако дори най-малкия от тези обекти удари повърхността на планетата, това ще е еквивалентно на мощта на десет милиона мегатона и ще остави кратер с диаметър от 95 километра!

Предсказването на подобни събития, като сблъсъците с астероиди, е много трудно и в момента активно се разработват модели за следене на близките до Земята обекти и за оценка на потенциалните опасни такива. Астероид с диаметър над 1 километър се очаква да премине в опасна близост чак през 2880 г.

            Освен прякото влияние върху климата и живота на повърхността и опасността от движение на тектонични плочи (може би дори и приплъзване на полюсите?), ударът с подобно тяло може да повлияе и на динамиката на земното ядро, което създава магнитното поле на Земята. Без неговата защита, планетата ни би била подложена на смъртоносно лъчение от космоса.

            Когато говорим за лъчение, наистина възможен, макар и малко вероятен е друг сценарий, при който  Земята попада на пътя на сноп от гама лъчи или пък е унищожена поради избухнала наблизо Свръхнова. Възможно е също в далечното бъдеще, черна дупка да премине в близост до Слънчевата система и или да ни погълне, или да промени орбитата ни и да създаде условия за сблъсък с други тела. Ако в крайна сметка нищо от това не се случи, то със сигурност след около 5 милиарда години Слънцето ще изхаби горивото в ядрото си и ще се разшири многократно, преминавайки в т.нар. стадий на Червен Гигант. При това разширение Земята най-вероятно ще бъде изпепелена. 

            Дотук говорихме само за събития, които са общо взето далеч напред във времето спрямо настоящия момент. Нещо друго обаче може да ни застигне много по-рано и бързо. Ако помислим трезво, нищо от гореизброените природни опасности не е толкова близко до нас, колкото опасността от човешката дейност и ефектите на технологичния прогрес, довели до оръжия за моментално масово унищожение.

Човешкия фактор

На 16 юли 1945 г. в пустинята Аламогордо, Ню Мексико, е тествана първата ядрена бомба. Ръководител на т.нар. проект „Манхатън” е  Робърт Опенхаймер. Малко по-късно, на 6 и на 9 август две атомни бомби удрят японските градове Хирошима и Нагасаки. Над сто хиляди души умират моментално, а много повече загиват мъчително след това от вторичните ефекти и лъчева болест. Самият Опенхаймер е ужасен от откритието си и по-късно изиграва основна роля, за да се ограничи употребата на ядреното оръжие.

Историята на ядрената енергетика е история, написана с кръв. Днес не малка част от електроенергията на модерния свят се произвежда в ядрените електроцентрали. След тазгодишната ядрена авария в Фукушима, Япония, светът отново търси по-екологичен, ефективен и безопасен начин за добив на енергия. За съжаление обаче, научното развитие най-често води и до създаване на по-опасни и по-мощни оръжия за масово унищожение. Опитът ни от овладяването на атома показа необходимостта от забрана на употребата на ядрените оръжия. Прогресът в технологията ни доведе до реална опасност от глобална ядрена криза, която може с лекота да причини всеки един диктатор или политически лидер с болни амбиции. Ние вървим по едно много много тънко острие.

При ядрена война нашият свят ще премине в унищожителен армагедон, при това за секунди. Няма да са нужни астероиди, катаклизми или пандемични болести – само човешка грешка, подкована от болна амбиция, глупост или най-обикновена алчност. И – край.

Факт е, че науката има нужда от хора, които да развиват и измислят нови идеи. Но е факт също, че напредъка на дадена технология без контрол и без мисъл за последствията от нейното приложение, би бил пагубен. Човешкият фактор е най-голямата и реална опасност в настоящето и обозримо бъдеще. Какво и как ще се случи  – зависи само от нас, от нашия морал и отговорност, тъй като в момента ние моделираме света, в който ще живеем.

Заключение

            Животът е крехък. Човешкият живот, дори самата цивилизация, могат да бъдат напълно заличени за части от секундата. Не природата, а самите ние можем да унищожим нашия свят, при това много бързо. Било то поради ядрена война, технологична грешка или просто заради безразсъдността на лидерите на дадени  световни сили.

            Земята е на 4,6 милиарда години, а първите форми на живот са се зародили преди 3,5 милиарда. Нашата планета е действително уникална. Не знаем, дали в космоса изобщо може да има живот някъде другаде, бил той и примитивен.

            Днес homo sapiens е абсолютно доминантен вид на планетата. Ето защо днес ние имаме възможността да променим нашето влияние върху околната среда. Сами можем да изберем дали искаме да  продължаваме да унищожаваме природата в името на краткосрочни „добродетели“ като политически, икономически или други материални подбуди. Защото ако в близко бъдеще Земята, която ще оставим на нашите деца, не е годна за живот, за това няма нито извинение, нито „спасителен план“. 

Статията е публикувана в бр. 12 (за м. декември 2011) на списание BBC Knowledge - Bulgaria.

 

Посланието на автора е ясно - човешкият паразитен фактор, който все трябва да бъде изправян и поправян, за което пък се изхарчва много повече енергия, отколкото от една ядрена бомба. Кое от своя страна подхранва този фактор? Човешката глупост - нерегулирана проява на завоалирани или даже явни психопатогенни особености...

По стара традиция на всеки 14 млрд години , ние физиците включваме Големия Адронен Колайдер. :-)