Преди хилядолетия, някъде в Африка, се появява нов вид маймуна, която не може да се катери по дърветата. Тя е без козина, няма опашка и ходи изправена. По всички закони на Дарвиновата еволюция съдбата на подобни видове-инвалиди би трябвало да е една – унищожение. Само че, същата тази безопашата маймуна успява да открие огъня, да развие култура и цивилизация. Тя завладява света и става доминиращия вид на цялата планета. Това сме ние – единственият разумен вид, който познаваме.

            Разумът е онова, което ни прави по-различни от животинското царство. Хората създаваме както красиви неща като изкуство, поезия, мечти, така и атомни бомби, с които да се унищожаваме по-ефективно. Защо това е така? Защо homo sapiens е станал разумен?

            Отговор няма.

            Няма дефиниция за разум в нито една научна теория, независимо от нейната дисциплина. Все още не се знаят точните причини за възникване на разума, както и всички аспекти на неговото действие.

            Във втората част на този текст, ще покажем, че според елементарни физични принципи, разумът възниква естествено във Вселената. Всяка една система се стреми към минимална енергия, а това състояние съответства на максимална ентропия. Това означава, че в една система ще се толерират видовете, които максимално бързо и ефективно унищожават т.е. увеличават ентропията. Е, именно това правим ние, хората – като следствие на този прост принцип. Същото, вероятно, правят и безброй много други видове във Вселената.

            Но нека разгледаме историята на идеята за Разум, която съчетава в едно търсенето на природата на човека, неговата връзка с вселената и природата на сам та вселена. Религия, философия и наука могат да бъдат и, някога, са били една и съща дисциплина. Те не са първично различими понятия. Нека направим кратък исторически обзор на идеите за разума в различните култури и религиозно-научни традиции.

            Преди сто хиляди години се е случил разумния човек. Неговата поява не е обяснима със сегашната еволюционна теория. В средата, която той е обитавал, възниква първичната религия - не организираната религия с жреци, шамани и храмове. В началото всеки един от „племето” можел да разговаря и да мисли за „онова над него”, което причинява дъждовете, образите в съня му и да говори с него. Тогава „боговете” са говорели с всички т..е – не е имало институция, която да „монополизира” тази връзка.

            В такава среда не е възможно самостоятелно да възникне организирана религия, защото всеки един индивид, който се опита да присвои благата от този пост – например, почетен дял от лова, еднолично и неоспоримо тълкуване на боговете и властта от това, ще бъде моментално убит от всички други. В зората на развитието на homo sapiens, властта е в най-силния физически индивид, а боговете са на всички. Това е първичната религия и знание, че им нещо друго, което са търсили някой от представителите на първото племе.

            Следващите около 88 хилядолетия се прескачат във всеки един учебник по история и антропология. Какво е правил човекът, след като вече е имал племенна структура? Според съвременната теория, homo sapiens не е правил нищо близо деветдесет хиляди години, след което по някква слчуайност усяпва да научи земеделието, сктоовъдтвото, да основе Шумер, Акад, Египет и да развие култура. Как?

Отговор няма. Но ако се разровим в различните култури – от Египет до Индия, можем да открием основни изводи, до които най-новата парадигма – науката, достига едва сега. Основите на квантовата механика и връзката реалност-съзнание са основна част от всички древни религии, които всъщност имат за цел да обучават простите древни хора как да живеят. Науката там е представена като догма, но принципите – за земеделието, за законите, за медицината, за строителството и за връзката между материя и съзнание е представена ясно. Не случайно, някой от най-добрите специалисти в момента се обръщат към тези доктрини ,за да открият нови идеи, които да ни помогнат по-добре да разберем нашия свят, а именно това име значение.

            Защо сме тук и защо сме разумни?

            Концепцията за разум е отскоро – едва след последния Потоп (8 000 години пр. Хр.) се създават организираните стабилни религиозни институции – като религиите на Шумер, Вавилон, Египет. Преди това не е имало представа за отделна „частица”, функция, без която човек не е по-различен от животните. Генетиката и развитието на психологията обаче ни показва, че основната разлика е именно наш та природа – в нас има нещо различно, което, въпреки генетичните и физични прилики с други видове, ни отличава. Нашите действие са различни, макар подвластни на определени заложени еволюционни механизми, които наблюдаваме при други видове, ние действаме по „свободна воля”. Но все пак, дали разумът не е определен механизъм, който ни подтиква неусетно да развиваме култура и техника? И ако да, защо? Знаем, че можем да избираме, тогава можем да разберем каква е причината, която ни е породила и да променим нейното следствие, ако не ни харесва.

            Модерната философия на Запада винаги започва с Древна Гърция. Е, пропускаме Китай и Индия, макар, че в техните науки има много повече смисъл отколкото в логиката на Аристотел. Аристотеловата логика управлява нашия западен свят. Свят, който се разпада, под своето действие. Тази логика е двузначна – или нещо го има, или го няма. Тази логика противоречи а физичните закони и техния вероятностен характер (квантовата механика). Хипотезите на Аристотел казват, че единственото, което има значение е материалното наблюдение. Идеите (съзнанието) не са съществена част от Битието. Не на това го учи неговия учител Платон, който приема този свят като проекция на т.нар. „Свят на идеите”.

            Всъщност, борбата е конфликт между два различни погледа към света: единият учен смята, че онова, което мислим, е причина за нашия свят и той е огледало на нещо по-висшо. Ученикът му казва, че няма по-висшо нищо и реално е само видимото. Може би изглежда смешно и ограничено, н това е логиката, на която се базира нашия свят. Това е логиката, която доведе до промяна в климата, до атомните бомби и кървавите войни, в основата на които са власт и желание за еднолична изгода.

            Аристотел не признава духовния свят, приема го като огледало на материалния. Нищо по-погрешно от това. Нека не забравям, че в Древна Гърция, която е робовладелски строй, правенето на експеримент е било свойствено само за робите. Нито един от древните гърци не е правил НИТО ЕДИН експеримент. А такива хора ни учат да се учим то „реалния” свят – та те не само, че не го познават, а дори вредят на опознаването му.

            Но има други култури, които, макар с почти никакво влияние върху нашата конкретно мисъл, имат много повече да кажат за съзнанието и разума. Религиозната наука на Древен Египет е уникално съчетание между познание от медицина и психология. „Книга на мъртвите”, наред със заклинанията за да намериш правилния път през смъртта, учи и например на рецепти за зъбобол и на полезни съвети за болни хора. Древна Индия има силно развита наука и концепция за Вселената хилядолетия, преди ние да знаме дори, че е имало Голям Взрив и, че вселената се разширява. Да, във философската школа на Древна Индия се пише и за много други вселени, за връзките и взаимодействията помежду им, за пътешествия между световете. Може би, в светлината на последните теории, не е съвсем фантастично?

            Но да се върнем на Разума – в Древен Египет, Ка е душата, която си отива. Самата концепция за душа е първата символика, която ни насочва към разума – частичката която ни отличава от другите и, след смъртта ни, си отива  –  ние умираме и гнием като всички други видове, н оживеем както никой на тези земя. Християнство, Ислям, Зороастризъм, всички те отдават значение на нещо специално при човека, което го прави онова, което е. Неговата природа обаче, не може да бъде разбрана в епоха на религиозни борби и агресивна религиозна пропаганда (християнската Инквизиция пред 5 века, ислямски джихад в момента).

            Е, има една философия, което не е религия  – будизъм. Буда и другите просветлени не са богове, а всички богове в тази философска традиция са създадени от човешкото съзнание (както се подчертава много пъти във всички източници, например „Тибетската книга на живота и Смъртта”, аналога на древно-египетска „Книга на мъртвите”. ) . Будизмът е едно от най-добрите дълбоко психологични школи, която показва връзката между човека и Природата на вселената. Една от най-добрите мащабни книги за будизма е „Господарят на Светлината” на Роджър Зелазни – мащабна книга за интелигентния читател.

            Подобна мащабна култура срещаме и в Китай, които имат много добра медицина десетки векове, преди Европа. Китайската цивилизация е тръгнала по различен от нашия път, но ние можем да съчетаем най-доброто, както от техните достижения ,така и от нашата западна наука.

            И въпреки всичко това не се случва – математизирането на физиката без наличие на физическо разбиране на процесите, водят до намаляване на броя желаещи да я изучават. Съвременната наука е в колапс – истински и непреодолим, без включването на древните идеи – научните методики, заложени в религиозните текстове могат да се използват, за да съчетаят в едно Източната и Западната философия. Това е раждането на Метафизиката, която най-сетне,. Ще включи човекът и неговата природа в своите изследвания. Преди пет века това беше приоритет само на религиите. Крайно време е „голямата” наука да обърне внимание към човека, неговото възникване и механизмите, които са провокирали разумните видове. Защото така можем да разбере како следва след нас и как да бъдем наистина свободни. Най-голямата свобода е знанието. Нека не затваряме вратата си пред него.

             

 

Прозвуча като лозунг :)))
Но защо да изравяме неща,отдавна Минали. Четох някъде,че в развитите индустриални държави "вярващите" били 2-3% от населението.
В неразвитите - много повече.
Бъдещето не е на Буда,или на Мохамед - то е на практическата психология. Там няма "ние-вие", няма вярващи и неверници. Има съвети,които са наистина полезни в практически план - и не те отнасят извън света,в който живеем.
Разбира се - това е личното ми мнение към настоящия момент.

трябва ни нова практическа психология.

Имай впредвид, че в основна част религиите са били това, само че системата вярващи vs всички останали вече не върши работа. Май май ни трябва нова парадигма.

А тази висша психология без физика и сериозна наука няма как да се получи. поне това моето мнение в момента ;-)

любовта между хората предизвиква разума. Това звучи разумно

че истината ни прави свободни (а аз вярвам в това, понеже лично в моя живот преживях прелом), то тогава е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим?

За мен - колкото и да звучи догматично, той е само един и се нарича "Християнство".

Заради създателя си то е уникално и не прилича на нито една друга човешка религия.

Но това може да се разбере единствено, ако човек дръзне да се запознае лично с този създател.

Сведенията от втора ръка тук не могат да свършат много работа.

Поздрави: Ангел

е много хубава религия/философия.

Може би запознанството с други религии и техните идеи просто помага по-добре да разберем онвоа, в което вярваме, неговия произход и смисъл. сравнението е много добър научен метод, но все пак трябва да си имаме избрана една философия, а другите да са допълващи към нея.

ПОВДИГАТЕ НАЙ ИНТЕРЕСЕН ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК ВЪПРОС И НАЙ СПОРЕН ЗА човека и човечеството
Материалисти считат човека за най висш продукт на природата на обмислена програма! Преди всичко е мисълта-движи въображението,начертава създаването! Всеки път!Божиите промисли създават светове и епохи,които тепърва се разгада
ват.от божието създание с инструмента на мозъка-мисълта.
Построения днес свят,средата която ни обкръжава е заслуга на тези,които са измислили,всяка техническа подробност Това е,което промени,
променя и ще преобрази човека и човечеството.
Той вече не е оня човек от епохата на наколните жилища,като облик,като, познания,умения,Докато добавя новост,към устройството на една или друга вещ,добавя нови клетки на познанието в главата си.увеличава мозъка си.Което ще продължи,до превръщане цялата вселена в цивилизация,човека във висш разум,способен да отглежда поколения на планетите,както го прави днешния Бог за нас.Човекът е дете на Божество.По най известния на всички ни закон -всеки Бог, отглежда Богове.Поглеждаме назад,към началото,където е първичната цивилизация: Очовечаването не е ден,а процес,който има начало,не и край
С вълнение и удоволствие гледаме красивата природа.и панорамата на градовете,издигащите се в небето сгради,прекрачващи реките мостове с влакове и коли.всичко,което ни заобикаля,трябва да не забравяме,това не е било винаги така,че всичко това не съпътства хората,а е градено с хилядолетия труд,за да получи този си вид,наречен цивилизация. ЧОВЕКЪТ Е ЕДИНСТВЕНО ЧУДО НА ПРИРОДАТА.
РЕЛИГИИ- РАЗНИ. НО...БОГ Е ЕДИН ЗА ЦЯЛОТО
ЧОВЕЧЕСТВО! ДА ИМАШ ВЯРА НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. НО ДА НЕ ЗНАЕШ КАКВО Е ДАЛО ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА БЪЛГАРИТЕ Е ГРЯХ! ДНЕС, ПРИ ДЕМОКРАЦИЯТА, БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА Е ПО ЗЛЕ, ОТКОЛКОТО БЕШЕ ПРИ РЕЖИМА, КОЙТО НИ НАПРАВИ АТЕИСТИ. ЦЪРКВАТА ОТДАВНА ПОЕ КУРС ДА СЪТРУДНИЧИ НА ЧОВЕКА, ЗА ДА ПРАВИ НАУКА
ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА НА ТАКА НАРЕКЛАТА СЕ ЕДИНСТВЕНА ДЕМОКРАЦИЯ ПОЕ КУРС НА УНИЩОЖЕНИЕ НА ВЯРА И ЦЪРКВА. ЗАТОВА СМЕ ЧАСТ ОТ ОПАШКАТА НА СВЕТОВНИЯ НАПРЕДЪК.
ПОСТИНГА Е МНОГО ХУБАВ. НЕПРЕКЪСНАТО ЧЕТА ПОСТИНГИТЕ И СЕ ВЪЗХИЩАВАМ ОТ МНОЗИНА. НО И ПРОЗИРА , ЧЕ МАЛКО СЕ ЧЕТЕ. МАЛКО СЕ ЗНАЕ И НЕ СЕ ОЦЕНЯВА БОГАТСТОТО, КОЕТО СА НИ ОСТАВИЛИ, КАТО ЗНАНИЕ. Българите

Българите (а и целия западен свят всъщност) дължим много на Църквата.

Само едно уточнение: религията е основно за неуките и неграмотните, за да ги възпитава и обучава. Друг е въпроса, че зад тази първична основа има по-дълбок смисъл, който не е за всеки.

Религията (глобално) запазва знанията прз трудните периоди и, наистина, е срамота това да се отрича от "материалната" наука.

Много ми хареса описанието ти на еволюцията и връзката на човека с Божественото.