Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2008 00:04 - Науката и древните митове: от Космическото яйце до Мултивселената
Автор: physnews Категория: Технологии   
Прочетен: 3539 Коментари: 2 Гласове:
0



Небесата. Нека си поговорим за тях. Небето, което ние виждаме сега, е много по-различно от онова, което са наблюдавали древните жреци, или онова, което са виждали първите представители на homo sapiens. И все пак, чувството за сблъсък с „тъмен безкрай” остава  - сякаш целия наш свят, всички наши преживявания, болки, всички ние сме просто една малка незначеща частица от огромна необхватна безкрайност. Неслчуайно богинята на Безкрая, идеята за изначалния Хаос, който заедно с Реда създава Вселената, е една от първичните митологични концепции.

 

             Всъщност, цялата математика, колкото и точна дисциплина да е, се базира на три абстрактни, недифинируеми понятия – нула, абсолютното нищо, едно, първичния елемент, и безкрайност. Тези три понятия са първични в смисъл, че те не само нямат общоприета дефиниция, те са някак извън човешката логическа интуиция. Съвременната физика всъщност се опитва да обясни безкрая, празнотата и изначалните принципи – именно затова физиката мoже да се разглежда като първична наука – защото същите въпроси са валидни за философията, биологията, за всяка една дисциплина. Нека не ни учудва, че древните също са се опитвали да си обяснят тези три фундаментални абстрактни концепции – разбира се, химните на Ригведа, трудовете на Лаплас, философията на Ницше или Кант и древната мечта за безсмъртие и ритуалност на Древен Египет са подходили по различен начин. Но коренът е едно нещо – порив на Разума да обхване Всичко, Абсолюта.

 

            Забележете, че всеки, занимаващ се с Космология, било то и на аматъорско общо-културно ниво, рано или късно се сблъсква не само с безкрая, но и някак интуитивно възниква идеята за Разум сякаш отвъд нашите разбирания. Ала какво е разум? Съществува ли общоприета дефиниция за разум? Не,  като че ли няма. За сметка на това, съществува цяла отделна наука, която се опитва да обясни с научни методи разума(естествено, това е просто елемент от цялостната картина на света, който всяка една нука се опитва да обясни). Тази наука се нарича еволюционна биология и, грубо казано, представлява аналога в биологията на астрофизиката  и космологията – за да се разберат основните принципи на  евололюцията и да може дори само да бъдат възприети основните идеи, е нужно дълбоко познаване на всички области на биологията – от генетично и молекулярно ниво, до адаптивни механизми при групи от индивиди и видове. Допълнително се изисква добра математическа и статистическа подготовка, аналитична мисъл и свободно боравене с философски идеи. Ала и това не стига – добрият учен трябва да има ум, свободен да мечтае и сам да определя границите на познанието си. Добрият ум трябва да съумява да прекрачва в невъзможното.


Е, в тази наука, този социо-еволютивен синтез на биологията, се разглежда една от най-пълните и всеобхватни дефиниции за разум – и тя излиза далеч извън човешките представи.  Накратко ще представя научния подход за въвеждането на разума – всъщност, той възниква естествено като необходима предпоставка или по-точно – необходима закономерност или принцип; след това ще проверим дали при митовете и в съвременната космология Разума има такова място и дали можем изобщо да говорим за общи идеи между миналото и настоящето.

 

            В  биологията се дефинира понятието „жива материя”, което е интуитивно ясно на всеки. Научната му еволюционна дефиниция се основава на няколко постулата, които напомнят законите на роботиката в стила на Айзък Азимов (това е най-интуитивния начин за деифиниране):

 

1. Живата материя се стреми да запази своето състояние(на жива материя) по всякакъв начин.

 

2. Всяка група от индивиди се стреми да запази цялостта си и да продължи съществуването си, освен ако това не е в противоречие с първия закон.

 

3. Всеки индивид от дадена група се стреми да запази целостта си и да се размножава, освен ако това не противоречи на първия или втория закон.

 

            Следствията на тези закони в животинското царство са повече от интересни: поради първия закон при всеобщо бедствие (например нашествие на термити или горски пожар), заплашващ всички видове в даден биотопус, е наблюдавана безпрецедентна „помощ” между видовете – границата между хищник и плячка изчезва(но само докато трае бедствието и само и единствно ако то заплшва всичко съществуващо!).

 

            Втория закон обяснява изчезването на видове, неуспели достатъчно бързо да се адаптират при промяна на условията за живот в дадена среда(тоест – изведнъж те се оказват не естествени обитатели, а паразити)

 

Третия закон е интуитивно ясен.

Следва най-интересното. В светлината на тези закони за живата материя, еволюционната биология дефинира разума като противоречащ на тези закони. По-точно: при разумните индивиди третият закон се изпълнява безусловно, вторият – избирателно, а първият изобщо не важи. На пръв поглед това е странно. Ала науката отива и по-далеч, доближавайки се до онова, което ние търсим да сравним – идеите за сътворението, за генезиса на света.

 

            Всички знаем един от основните закони или, нека да използваме по-коректната дума – един от основните механизми на Вселената – принципа на ентропията. Стремежът към състояние с максимална ентропия, метафорично – влечението/стремежът към хаоса, е присъщ на нашия свят. Този принцип е в основата на обяснението на времето, има дълбоки връзки с човешкото светоусещане. Този принцип е споменаван и при древните индийци, и при иднианците и изобщо навсякъде, където се разглежда света – винаги се намесва хаоса или случайността ( в по-ранни трактовки). Самата космогония е основана на идеята за създаване ad nihilo и въпреки това, винаги има нещо първично – създаване от нищото, ала не празно нищо – идеята е подобна на научната постанвока за „физически вакуум” – в това нищо все пак „съществува” потенциал за сътворение – ще разгледаме по-късно това интересно съчетание между битие/небитие, което се наблюдава дори и в християнството. В гръцката митология Хаос е аналог на Безкрая, но той се разбира като празнотата на пространството (ред и хаос едновременно), от което впоследствие са се създали всички останали богове(в случая, това са титаните Гея и Уран).

 

            Наложително е да споменем, че митовете и книгите, които четем сега, всъщност са прекалено далеч от истинските си корени. Ако перифразираме идеята на Роджър Зелазни за мултивселенността на битието,  достигналите до нас книги и папируси са просто сенки на един първозиточник. Не трябва да забравяме, че митът е бил основан върху разказ, който се е говорел. Жреците и учените са разказвали, съществували са ритуали, които нагледно да представят метафорите, имало е дискусии, където разказвачите са разяснявали идеите си. В момента ние се опитваме да разберем смисъла, имайки само ръководството кое горе долу кога следва в разказаю – своебразни лекционни записки, ала нищо повече– ние знаем основната сюжетна линия, знаем и за какво се говори – за нашия свят, но трябва сами да тълкуваме смисъла. А това тълкуване ни довежда до идеята, че ние малко или много преоткриваме една наука отново. Да, наука. Ако преди осем хилядолетия в Индия са имали познание които ние придобиваме чак през 18 век, защо тези древни учени не са се развили още? Този въпрос излиза далеч извън сегашното разглеждане, ала нека не забравяме – смисълът, който индийците са влагали в своята наука, е бил далеч по социално-философски отколкото строго математичен – те са поели по друг, различен път. Ала това съвсем не означава, че този път е по-лош, дори напротив. Тези хора серизоно са обсъждали астрологията, връзката хаос-ред-вселена-човек и други основни идеи на мдоенрата наука, възникнала именно в Индия в своя оригинален вариант, който поразително напомня на някои китайски и не само традиции и тълкувания. Но науката на Древна Индия съвсем не свършва дотук.

 

            Поразяващо дълбока идея, освен вече споменатия Атум, Хаоса, е идеята за първична мрежа, отвъд времето и пространството. Първична „матрица”, разпростираща се навсякъде във Вселената и свързваща едновременно, мигновено,  всяка частица от безкрая – това е т.нар. мрежа на Индра. Всъщност, на съвременнен език, това е описанието на една нелокална квантова вселена с вероятностна функция, независеща от времето, разпределена из цялото пространство, било то и безкрайно. Пространство, което няма нищо обшо с евклидовото. И създателите му са разумни и всемогъщи, ала не съвсем Богове. В Будизма всички Богове са плод на човешкото, на нашето съзнание. Има безпределно количество богове, ала всички те са проекция на един бог в развитие – на човека. Индите отговарят на най-дълбоките въпроси на Вселената и отговорите не са фанатични излияния, а напълно логични доводи. Естествно, логиката съвсем не е Аристотелова.

 

            Нека се върнем на еволюционното разбиране за разума и ентропията. Живата материя противодейства на ентропията и, всъщност, трите закона постулират, че тя ще продължава да й противодейства при всякакви обстоятелства. Това е природен механизъм. Ала такъв механизъм не би довел до вселена с нарастваща ентропия. Следователно, налага се да съществува друг принцип, друг природен закон, който да унищожава живата материя. Ето това в съвременната еволюционна теория се нарича Разум  - механизъм, свойствен на Вселената, призван да унищожи живата материя – в

случая на хомо сапиенс, това включва и собствената си планета както и себе си. Плашеща теория и все пак, тя обяснява поразително добре закономерности в поведението на човека и неговите реакции, които са трудни, а дори и невъзможни за обяснение. Още по-странно за човешката логика е, че разумът съвсем не е нужно да е точно човешкия– той е просто механизъм, свойствен за целия обем на безкрая – това в прав текст означава, че в момента на безброй много места безбой много разуми вършат онова, за което са призвани – унищожават. Със сигурност не в човешка форма, не с човешки характеристики, много вероятно не дори и въглеродни форми на живот, но със сигурност – еманации и проекции на принципа за ентропията и унищожението, като нас самите.

 

 Тази съвременна наука хвърля светлина за т. нар. дуалистична природа на човека, свойствена за митологичния топус – двете борещи се сили на доброто и злото(Ормузд и Ариман при Персите, Апеп и Ра в Египет и т.н. и т.н.), а в първоначалния вариант – на Реда и Хаоса, са просто едно по-древно обяснение и усещане на същия закон, еманация на същия механизъм.

 

            Съвременна космология не е изключение. Идеята за „първичното яйце” не е нова. Идеята за едно фундаментално взаимойдестиве не е нова. Естетиката и симетриите са дълбоко вкоренени в представите на древните. Съществуват безброй митове, аналогии с теорията и на големия срив, и на безкрайното разширяване. Обсъжда се топологията на Вселената – дали е отворена, затворена или пък въпроса е неточно поставен?

 

            Интересно е обаче да се забележи, че във всички митове някой е създал света. Някой, и то разумен някой, е създал Вселената. Има ли тази идея почва в астрофизиката? Всъщност има. Отворен въпрос е как вселената е преминала от състояние на геометрично понятие за точка, състояние с максимална ентропия, до сегашното си състояние. Кое е дало тласък на Големия взрив? Хаотичната инфлация и спонтанното нарушение на симетрията обясняват какво става след определен момент, но не успяват да отговорят как. А още по-малко защо. Аз не знам как. Хомо сапиенс не знае как. Митове за това няма или пък ние може би не съумяваме да ги разберем.

 

            Ала легедните обясняват защо. Приказките на древните боравят със същите, ако не и с по-дълбоки понятия и идеи,  както западната философия. Защо вселената е такава каквато е, защо разума е това, което е, защо ни има? Защото, твърдят древните индийци, ние сме ключа към създаването на следващата Вселена, към прераждането на света. Идеята за „пулсиране” на Вселената не е цикличната космология на гърците – след „пулсация” Вселената отново съществува, но тя не е същата. Древните митове говорят за еволюция на Вселената – в известен смисъл това е разглеждане на мирозданието като нещо живо, подчиняващо се на еволюционни алгоритми.

 

            Подобни научни модели в момента се разглеждат и за разбиране на функционирането на човешкия мозък и начина, по който той обработва информацията. Говори се за нелокалност на човешкото съзнание. Ако разума е вселенски принцип, то ние по приорда сме многомерни съзнания. Ето тук е връзката между науката и всякакви занйни и незнайни езотерични школи. Това, разбира се, е съвсем друг дебат

Пулсирането на Вселената е важно, защото се среща и в много теологични идеи. Всеизвестен е логическия парадокс: „Ако Бог е всемогъщ, може той ли да създаде камък, който да не може да повдигне”. В културата на древна Индия този въпрос не е парадоксален, защото за разлика от нашата еврпейска праволинейна и ограничена проаристотелова научна мисъл, древната наука е ситнез на изкуство, езотерика, философия и познание. Да, Бог може да създаде такъв камък, ала след неговото създаване той няма да е същия Бог. Наблюдението променя не само наблюдавания обект, променя и наблюдателя. В тази идея става дума за нещо свръхеретично за съвременната физика или която и да е модерна научна дисциплина – тук се говори за еволюция на Бог.

 

            Именно това е едно от достойнствата на древните култури – те ни представят сенките на един различен от нашия мисловен път – тръгвайки от същия свят, те изграждат друг, с привидно различни закономерности, които се доближават отчасти до нашите разбирания, но ги надминават с мечтите си, с колосалните си заключения, с мощта на една безсмъртна идея, оцеляла през хилядолетията – идеята, че Бог е вътре в нас.

 





Гласувай:
0



1. reason - необходим е принцип, който подпомага еволюцията
10.05.2008 15:40
Ако homo sapiens е пътят към прераждането на вселената, видът трябва да премине определена граница - горе споменатата цел унищожение - да се справи с нея. Трябва да съществува принцип, който да помогне homo sapiens да премине тази граница, а годините еволюция не са решение, имайки предвид развитието на науката и използването на всяко ново откртие за оръжие (справка - атомната бомба).
цитирай
2. sever - я виж ти!
10.05.2008 20:17
от самурайския меч през легендите, та до изкуствения интелект ))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: physnews
Категория: Технологии
Прочетен: 1130329
Постинги: 56
Коментари: 443
Гласове: 1721
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031