Тя е възникнала при температура Т ~ 10²⁸ К, в момента t ~ 10^-34s. Поради барионната асиметрия неанихилиралите бариони при разширението и охлаждането на вселената са послужили като елементарни частици, от които е образувано веществото в съвременната Вселена.

3.2)  Лептонна ера

Тази епоха обхваща интервал от време, през който равновесно се раждат и анихилират само лептоните (електрони, мюони, тау-лептони, неутрина, WIMPs) и техните античастици, с енергии: 940 MeV > kT > 0.5 MeV. Температурният итервал през този стадий е 10¹³ К > Т > 5 ґ 10⁹ К, a времето, което обхваща е 10^-6 s < t < 5 s.  В края на тази ера, лептоните прекратяват равновесните си процеси с излъчването. Реакциите са вече еднопосочни и водят до анихилация, продуцираща т.нар. реликтово неутрино, и от която, аналогично с адроните, остава лептонен излишък (електрони + CDM). Последният излишък (CDM) е значителен, но се проявява единствено като гравитационен фактор.

3.3)  Плазмена ера

Частиците в този eволюционен етап (5 s < t em style=""> 10¹¹ s), имат енергии 0.5  MeV > kT > 1 eV, като характерната температура е в диапазона 5 ґ 10⁹ К > Т > 10⁴ К.  Всички видове частици вече са анихилирали, а споменатият барионен излишък е определил началния химичен състав на Вселената. В резултат на първичния нуклеосинтез, през първите три минути , при температура 5 ґ 10⁹ К > Т >  10⁹ К,  са образувани ядрата на водорода и хелия, като масовото съотношение е  ¹Н (75%) и ⁴Не (25%), с нищожни примеси от Li и Be. Следователно в равновесие с излъчването трябва да бъде радиативно доминирана плазма от пртони (Н-ядра), a-частици (Не-ядра) и електрони. Протичащите равновесни процеси са свободно-свободни преходи на електрони, йонизация и рекомбинация на споменатите ядра.

Описаните три етапа предвтавляват това, което наричаме епоха, доминирана от излъчването, или РДЕ.

За горна граница на РДЕ се приема Епохата на рекомбинация на водорода за време _Δ t ≈ (10¹¹-10¹³) s, съответстващо на z ≈ 1470 – 1500, мащабен фактор а ≈ 5 ґ 10^-5 и температура Т ≈ 4000 К. При тези условия се отделя CMB, което възприема нехомогенностите на веществото, наследени от  флуктуациите на пространството в епохата на инфлация.

4) Епоха, доминирана от материята (MDE)

Този еволюционен етап настъпва след РДЕ, която завършва с отделяне на излъчването от веществото. От този момент нататък Вселената е доминирана от веществото: ρ_m =  ρ_B + ρ_NBDM, като ρ_r ρ_m, и е пренебрежима. От космологична гледна точка, в тази епоха (t > 10¹³ s) може да се говори само за температура на излъчването: 10⁴ К > Т_r > 3 К. Веществото и излъчването са разделени и еволюират самостоятелно. От барионите се образуват най-напред звезди, а след това – галактики и купове (+NBDM). CMB изстива (почервенява) само поради разширението на пространството, т.к. l ~ a(t)  ,  ( a ~ t^2/3)

5) Еволюция с тъмна енергия

Известната ни материя и нейните проявления не са единствения фактор влияещ на динамиката на пространство-времето. Нещо повече – тя далеч не е доминиращата енергетична съставка в етапа на развитие, в който се намира Вселената днес. Съществуват убедителни доказателства, че поведението и се диктува от обект, с все още неизяснена природа и с все по-нарастващо влияние върху нейната еволюция, а именно т.нар. “тъмна енергия”, или Λ-член.

Релативистки фридманови космологични уравнения с Λ-член :

Това са две диференциални уравнения за неизвестните функции а(t) – радиус на пространствената кривина (мащабен фактор) и ρ(t) – масова (енергетична) плътност.

Λ-членът притежава нужните свойства за да бъде идентифициран с DE:

- той е хомогенен, с енергетична плътност във всяка точка u_Λ = c⁴ Λ/8πG.

- неговото налягане е негативно w = -1 < -1/3 (Уравнението на състоянието е: P=wu)

- не излъчва и не поглъща радиация

- гравитира в космологичен мащаб

- след планковите стойности (ρ_p, t_p), запазени в периода на инфлация, плътността на вакуума ρ_Λ е добила чрез фазов преход при t ~ 10^-36 s, стойността ρ_Λ ≈ 5 ґ 10^-30 g cm^-3 ≈ 0, която се запазва и до днес, като при t₀, ρ_Λ ~ ρ_co

Често вместо д се предпочита безразмерния параметър q, който е мярка за ускорението на мащабния фактор и има пряка връзка с параметрите на материята.    

                 W₀/2 > W_Λ, q > 0, д < 0  -  разширение със забавяне (deceleration)

                 W₀/2 < W_Λ, q < 0, д > 0  -  разширение с ускорение (acceleration)

                 W₀/2 = W_Λ, q = 0, д = 0  -  линейно разширение с д = const

Съгласно Новата космология W_0Т = 1, т.е. W_Λ = 1 - W₀ и следователно получаваме израз за q₀ в плоска Вселена с гравитиращи материя + вакуум:

                                                    q₀ = 2/3 W₀ – 1.

В този случай ускорението зависи единствено от частта на материята W₀, в общата енергетична плътност W_0Т = 1. В зависимост от W₀,  имаме:

- за W₀ = 2/3, q₀ = 0, д = 0 и д = 0           – разширение без ускорение

- за W₀ < 2/3, q₀ < 0, д > 0                       – разширение с ускорение

- за W₀ > 2/3, q₀

В инфлексната точка а_i,  д сменя знака си – от негативно става положително. Забавеното разширение се сменя с ускорително.

-         една епоха в миналото (t < t_i), доминирана от материята със закон а ~ t^2/3, (д < 0)

(гореща Вселена с фридманово разширение )

-         епоха, в която е валидно общото решение

-         една бъдеща епоха (t

т.е. бъдеща инфлационна епоха с д ~ Н²а (експоненциално разширение)

           Да приложим тези теоретични резултати към конкретните данни в новата космология и WMAP. Съгласно последните: W₀ ≈ 0.3, W_Λ ≈ 0.7 и W_0Т ≈ 1, и получаваме a_i = 0.60, съответната инфлексна точка ще има z_i = 0.67 . Plionis (2002), чрез специано изведена формула за t = t(z) (смесена Вселена), получава t_i = t₀/1.84, което с t₀ = 13.7 Gyr (WMAP), показва, че моментът, в който д е сменил знакът си е t_i ≈ 7.4 Gyr. (Фиг.2 ) Стойността на t_i означава физически, че около 7 ґ 10⁹ yr, след инфлацията, вакуумът отново става доминантен и разширението на Вселената започва да се ускорява.

Фиг. 3  Вселена със смесено съдържание (EdS-модел на Айнщайн- Де Ситер)

Съдбата на Вселената

 Възможно е да се окаже, че нашата Вселена ще се разширява вечно, ако не се задейства друг механизъм. В слчуай на вечно разширение (по подобие на eternal inflation) с ускорение, мащабния фактор расте по-бързо от хоризонта на събитията, в резултат на което последния се свива с нарастване на времето (това се вижда от математическите зависимости на двата параметъра от времето). В такава Вселена галактиките ще изчезват една по една и тя ще се превърне в студено, тъмно и пусто място. Остава нерешен въпроса за еволюцията на разума и разумните цивилизации в такава система и дали този сценарий е толериран или не, в зависимодт от условията за развитие на разум, които той би създал.

Тази област на Космологията е добра свръзка между астрофизиката  и еволюционната биология, изследвщаата статистическто влияние и механзими, присъши и създавани от сложни биологчини многообразия и яхното (двустранно) взаимдойествие с околнтие им системи. Предполага се, че Вселена с Голям Срив в края на еволщционняи си път, би била по-адекватна за развитие на разум, вследствие на ентропичния и антропния принцип.

            Възможно е Вслеената да колапсира обратно (Big Crnuch, Големия Срив) до сингулярност, като това състояние ще бъде метстабилно за безкраен период от време, ако не се включи някакъв вид външна сила. Активно се раобти върху тази хипотеза и последващата Циклична Космология.