Някои идеи относно адиабатното разширяване на Вселената  

и тъмната енергия

 

            През лятото на 2003 година окончателно се доказа съществуването на така наречените тъмна материя (dark matter, DM) и тъмна енергия (dark energy, DE). Чрез математически методи на теоретичната астрофизика бяха пресметнати процентите, с които те участват в тоталната маса на нашата Вселена. Оказа се, че тъмната материя(около 26%) и тъмната енергия(около 70%) съставляват 96% от масата във Вселената и следователно определят структурата на галактиките, взаимодействията между тях и влияат съществено върху гравитационните полета. Немислимо е също така да съществува космологичен модел без обяснението - ако не строго, то поне идейно, на тези понятия – именно това е една от целите на съвременната астрофизика. Цел, която вдъхнови няколко интересни идеи и следствия, свързани с едно хипотетично обяснение на тъмната енергия, чието изложение следва.

           

            Преди да преминем към конкретната хипотеза е необходимо да уточним няколко дефиниции, за да сме сигурни, че понятията и езика, с които си служим ще са ясно разбрани от всеки интелигентен читател, без да е необходима задълбочена специфична подготовка. Все пак, след основния материал, е приложена библиография за по-напредналия или просто любопитен читател.

 

            Нека дефинираме термина „адиабатен процес”, който фигурира още в заглавието. От класическата Молекулна физика, адиабатен означава процес, който протича без обмяна на количество топлина с околната среда. В този текст ще използваме адиабатен най-общо като процес, който протича в изолирана система, без обмяна на енергия с други системи. Следващото понятие е „разширяване на Вселената” – експериментален факт, вече безспорен, е разширението на нашата Вселена(при това – ускорително, по последни данни). Това означава, че Вселената постоянно, с всеки изминал миг, се разраства и, вероятно, това става все по-бързо(с нарастващо ускорение). Доказано е строго, че процесът на разширяване на Вселената е адиабатен, тоест – той протича без обмяна на енергия с вънпни системи. Следователно, можем да заключим, че най-малката съществуваща истински затворена система е Вселената.

 

            Тук е мястото да споменем някои от модерните космологични теории (инфлационната космология), които включват необходимостта не само от една, а от много вселени. Обаче, ако направим обощение от теория на вероятностите и, следвайки самата микроструктура на света(на квантово ниво), можем да смятаме всяко едно събитие(бъдещо) като изпълнимо с процент на вероятност. Накратко – имаме различни истории, всяка реализируема с определена вероятност т.е. – бъдещето е сума от безброй различни възможни бъдеща, от които, при конкретно наблюдение,  се осъществява едно. Проблемът е, че във всеки един момент има безброй много различни бъдещи развития, във всяка точка(във всеки момент) от които има още безброй много развития и т.н. тоест – изправени сме пред безброй много безкрайни вероятности. Тези вероятни вселени, пораждани по безброй много във всеки един миг , ще наричаме „светове”. Вселени ще наричаме изцяло различна вселена(с, естествно, други стойности на фундаменталнтие константи и различни взаимодействия), която е извън изолираната система на нашата – дали може да стигнем до нея чрез сингулярността на черна дупка и дали тази вселена или вселени са съшествували преди сингулярността(т.нар. голям взрив) в началото на нашата няма да диксутираме в този текст. Всички тези вселени обаче,поради адиабатно разширяване, не взаимодействат с нашата – те по никакъв начин не ни влияат, което е напълно естествено и разбираемо. При вероятните светове обаче, положението се променя. Те могат да определят и определят бъдещето на нашата Вселена.

 

            Един от най-големите концептуални проблеми за разбиране, който измъчва еднакво както начинаещите любители-физици, така и професорите с дългогодишен опит, е интуитивната представа за вероятност, разбирането и придобиване на „усещане” за безкрайност, т.е. – осъзнаването, че висшата физика опредлея света като набор от събития с  различни възможности за реазлизация(вероятности), които могат и, по-интересно – задължително, се изпълняват т.е. – доакто не извършим наблюдение, доакто не преживеем дадено събитие, то е просто плетка от възможни нишки. Прилагането на такъв модел не само към микроскопичните квантови събития(като излъчване на фотон), а и към събитията от нашия живот е важна стъпка, към която съвременната наука постепенно върви.

 

            Нека започнем построяването на една хипотеза, основана върху това разбиране за вероятностна същност на нашия свят. Нека си представим, че всяка една от историите, всяко едно възможно бъдеще, наистина се реалзиира някъде. Ние наблюдаваме една нишка, но всички остнали същшествуват в различни алтернативни светове. Всички светове, взети заедно, определят наашта Вселена. Ключово допускане за нащата хипотеза, е, че тези светове си влияат – те взаимодействат. Смисълът на това е, че той позволява на части информация от бъдещето да прескача към миналото(квантовата теория е валидна, защото разглеждаме безкрайно малки информационни времеви интервалчета в беззброй много безкрайни светове) – това е т. нар. dйjа vu. Допълнително и, може би по лесно като аналогия, това означава, че бъдещето на всеки човек(включиелно и драгия читател) е кълбо от вплетени възможности, където всяка нишка се определя от едно единствено нещо – вашия избор да направите или да не направите нещо. И във всеки един миг на избор света се променя.

 

            Все пак, всички разлчини бъдеща, всички светове, могат да си влияат, тоест

всички съшествуващо вселени с алтернативни варианти на познатия свят, с хора, които никога няма да срещнете, котио са почти като вас, но малко по различни, по някакъв начин си „общуват”. Ще спестим езотеричната трактовка за сънищата, макар, че безпорно темата е повече от интересна, и ще се спрем на един по-практичен въпрос.

 

            Ако, както твърдим, същестуват различни светове, реални като нашия, определяни от избора ни във всеки момент, какъв е механизма по който те действат? Може ли да се наблюдават експриментално? Можем ли да погорим с другите си „аз”? А ако има хиляди други „аз”-а, какво тогава всъщност сме ние? Е, ще пропуснем метафизчните и философски дискусии, подходящи за цяла отделна статия, за да разгледаме хипотеза за механизма, който позволява тези светове да съществуват и да са също толкова реални, колкото сме ние, макар и, простете за лириката, да ни се струват по-нетрайни от руменина по страните на красива девойка.       

 

            Основният проблем, който вълнува десетки учени и хиялди любопитни от близо десетилетие е какво представлява, ако съществува тъмната енергия. Е, тя съществува. И досега няма физична теория която да обяснява какво представлява. Хората просто си нямат и представа какво всъщност става. В тази статия се предполага, че тъмната енергия  всъщност е енергията, необходима за всички тези безкрайни светове да съществуват. Онази квантова плетка от всевъзможни бъдещи събития и алтернативни истории, които, забележете!, съществуват наистина и осезаемо реално, е именно тази тъмна енергия – в тези 70% се крие цялата колосална мощ, необходима за да работи самата същност на Вселената. Може би математиката, небходима за работещо описание, още не е измислена, ала със сигурност част от тази математика трябва да бъде математиката на хаоса.

 

            Естестествено, трудно е да се приеме подобно силно твърдение без аргументи, ала единствените аргументи, котио науката признава, са от експерименти и то в лабораторни условия. Експерименти, котио могат да се повторят и от независими наблюдатели. За съжаление, макар тази материя да предоставя метод за итнеграция на метафизика, философия и да предоставя задоволително обяснение на известен брой сетивни психо феномени, все пак проблемът за наблюдателя е съществен – в този модел наблюдателите не са равноправни и не могат и да бъдат – също интересна тема, на която би било добре да се обърне внимания в допълнителна статия.

 

            В момента, ще се ограничим до няколко следствия и причини, коит оуславят приемането на тъмната енргия като реалния образ, проекцията на мулти-събитийната структура на различните вероятни светове.

 

            Обикновено, когато се правят интерпретации за много светове и измерения, винаги си задаваме въпроса къде са те, защо ги няма пред нас, за какво всъщнсот става въпрос, не е ли това само семантична постройка? Оказва се, че предложената тук аналогия дава реални, физично измерими последствия и феномени, чрез които може да се изследва „плетката на бъдещето”. Дори и тъмната енргия да не е точно това, рано или късно човечеството ще се наложи да се изправи пред физиката, математиката и интуитивната концепция за нишките на различните светове и да избере какъв да бъде нашия свят. Колкото по-бързо напреднем в това знание, толкова по-голям шанс за разумен избор ще имаме.

 

             Предположението, че тази неизвестна енергия е в основата на съществуването на другите светове, доказателството дали те съществуват и експериемнти с тях са, може би, една далечна мечта. Ала когато затворим очи, ние можем да си представим бъдешето, да го моделираме, да го променим и, току виж,  света, в който ги отворим, може да е малко по-различен.

 

Библиография:

 

Книгите, които предлагам са основно научно-популярни. За момента няма изградена ясна теория, да не говорим за математическа картина, която да отразява дори и малко идеята за преплитащи се бъдещи събития с променлив изход на макро ниво, които да зависят от съставящите ги единици – несъмнен пропуск в нашата наука, който се надяваме да бъде поправен в близкото десетилетие!

 

1.      Брайън Грийн „ Тъканта на космоса ”

2.      Брайън Грийн „ Елегантната Вселена ”

3.      Мичио Каку „ Паралелни светове ”

4.      Мъри Гел-Ман  „ Кваркът и ягуара ”

5.      Роджър Зелазни „ Хрониките на Амбър ”

6.      Айзък Азимов „ Краят на Вечността “    

и достъпно представяне. :)
А как да се направи квантов скок, като сегашния свят който сме си създали е доста реален и сякаш имаме много силно првличане към него.
Даже за миг да погледнем или да бъдем в другата реалност, която искаме след това отново много силно сме привлечени от сегашния си свят. Като кораб майка от който не искаме да се откопчим.
Аз лично съм изпитвала моменти в които съм била, или по-скоро съм поглеждала в другата реалност и след това бързо се връщам - навик, нежелание за промяна, всеобщ мазохизъм - навика да ни е гадно, или да не вярваме в по-лесните и красиви решения.
А е имало ден в който целия свят ми се е подреждал пред мен, като постлано килимче - точно на време и точно на място. Толкова е лесно когато си с потока.
Поздрави! :)

Вселената е ограничена- с начало и край. С граници и обем. Формата и наподобява ГИГАНТСКИ ЕЛИПСОИД. Исполинско ЯЙЦЕ,а отвъд него- мъртво пространство. Погледнота отстрани,е СИВА,но ИСКРЯЩА.Под огромния и купол бушуват могъщи космически ВИХРИ. ВСЕЛЕНАТА е ПУЛСИРАЩА !-това е видяла Слава Севрюкова.

Вселената може да е ограничена, тъй като се предполага че има някаква форма,но е най-малкото незряло да се твърди, че отвъд нея няма нищо, а още повече "мъртво пространство".Може да се философства много по темата, но винаги ме е дразнело определянето на строги граници типично "човешкото ограничение" , още повече че принципно няма как да се знае на 100 %, поради разбираеми причини и още по-малко да се твърди с такава увереност.Споделям други възгледи, които ще запазя, но по темата: според мен отвъд нея не може да няма нищо - все пак тя е ограничена, но отвъд нея пространството в никакъв случай не е мъртво и празно, нито ограничено - освен всичко друго и логически не стои добре.Все пак всеки повече или по-малко има собствено въображение,познания и възгледи, но е хубаво, когато човек не се ограничава и когато не поставя навсякъде граници, колкото и трудно да ни е да кривнем поне малко от човешката си природа.